Петър Волгин: Общоевропейският СЕМ и глобалната цензура
Автор: Петър Волгин Следвайте " Гласове " в Телеграм
Някога, доста от дълго време, в тези наивни първи демократични години на демокрацията в България, бяхме стопроцентово уверени, че Европа и всичи евроструктури значат единствено едно – независимост, правдивост, разцвет, правда, идентични шансове за всички оптимално да развиват качествата си. Нали помните какъв беше националният ни блян тогава, през 90-те – да влезем колкото се може по-бързо в тази Обетована земя. Да, и тогава доста се карахме. Но постоянно спорихме за предишното и в никакъв случай за бъдещето.
Главните разлики сред Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили – двете съществени политически партии през 90-те – беше в отношението им към предишното. Големите разногласия бяха за ставалото преди и след 1944, за характерностите на ръководствата преди и след тази дата. Докато за бъдещето имаше цялостен консенсус даже и сред най-яростните политически съперници – искахме да сме част от Европейски Съюз и НАТО. И в случай че във връзка с Северноатлантическия пакт въпреки всичко имаше някакви различия, по тематиката за Евросъюза /почти/ всички бяхме твърдо ЗА.Така разсъждаваха освен политиците, само че и най-обикновените жители. Защото Европейски Съюз беше признакът на безспорното положително.
Само че обстановката през днешния ден няма нищо общо с тези сантиментални очаквания. В продължение на години, постепенно и бавно, Европейски Съюз се трансформира в онази система, против която доста хора недоволстваха във времената преди 1989 година Ще се спра на медиите, тъй като тяхното положение най-добре демонстрира дали в една страна или в една организации от страни има независимост или има реплика на независимост. Струва ми се, че обитаваме по-скоро във втората догадка, само че в този момент няма да приказвам за субективни чувства, а за обстоятелства.
На 16 септември 2022 година Европейската комисия одобри Европейски акт за свободата на медиите. Ще го кажа непосредствено - това е един доста рисков документ. Ако той се трансформира в закон, а точно това е стремежът на неговите основатели, това ще значи завършек на медийната независимост в рамките на Евросъюза. Този документ е рисков не тъй като в него /почти/ няма нищо заплашително. Тук думичката „ съвсем “ е извънредно значима, само че за тази значимост по-късно.
Европейският акт за свободата на медиите е цялостен с красиви пожелания. В него са приказва за нуждата от ограничения против политическа интервенция в медиите. Става дума за независимостта и постоянното финансиране на публичните медии. Поставя се акцент върху спомагателното осветляване на медийната благосъстоятелност и нуждата от ясни правила при разпределянето на държавната реклама. Малко наподобява това на формалните документи от времето преди 1989 година Всички те бяха отдадени на добруването на елементарните хора и на ограниченията, които ще бъдат взети за спомагателното възстановяване на живота им. Само че това беше единствено фасадата, зад която се криеха напълно други планове.
Същото е и с Европейския акт за свободата на медиите. Фасадата е чудесна, само че същинската същина е плашеща. И още едно по-актуално съпоставяне можем да създадем.
Този акт изумително наподобява на Истанбулската спогодба. Тя, на пръв взор, е превъзходен документ, тъй като ни дава обещание, че ще ни помогне да се преборим с домашното принуждение. Всички сме съгласни, че принуждение в фамилията не трябва да има, нали?. Само че същинската цел на Истанбулската спогодба е напълно друга – да вкара в обществото джендър идеологията, да накара хората да повярват, че има не два, а 22 или 222 пола, че децата имат цялостното право да доносничат против родителите си, че проблемите в фамилията би трябвало да бъдат решавани не от съответните правосъдни органи, а от овластени „ верни “ неправителствени организации.
Само че това ще го разберете, в случай че прочетете деликатно Истанбулската спогодба и се абстрахирате от красивите пожелания. Същото е и с Европейския акт за свободата на медиите. Като го прочетете деликатно и изслушате спомагателните пояснения на неговите основатели, ще ви се изправят косите. Особено деликатно би трябвало да слушате заместник-председателката на Еврокомисията по въпросите на полезностите и прозрачността Вера Йоурова, която е главният подстрекател и промоутър на въпросния документ.За нейната позиция ще стане дума по-късно.
Преди малко ви споделих, че в Европейския акт за свободата на медиите няма /почти/ нищо заплашително. Е, в този момент ще обясна в детайли думичката „ съвсем “. Става дума за лъжицата катран в кацата с мед. И този катран си има име. Нарича се Европейски съвет за медийни услуги. Според брюкселския Новоговор, интензивно застъпен и в обсъждания документ, този съвет „ ще предизвиква ефикасното и поредно използване на правната уредба на Европейски Съюз в региона на медиите, като подкрепя Комисията в правенето по-специално посредством насоки по медийни регулаторни въпроси. Той ще може също по този начин да издава мнения по отношение на национални ограничения и решения, засягащи медийните пазари и концентрацията в тях “.
Простичко казано, става дума за Общоевропейски, наднационален Съвет за електронни медии, който ще има последната дума по всички медийни проблеми на територията на всяка страна членка на Европейски Съюз. Всъщност същинската функционалност на този ръб си е написана в самия Медиен акт и звучи по този начин – „ Комитетът също по този начин ще координира националните регулаторни ограничения във връзка с медии отвън Европейски Съюз, които съставляват риск за публичната сигурност, като гаранция, че тези медии не заобикалят използваните в Европейски Съюз правила. “ Той също по този начин следи за „ спазването от страна на огромните онлайн платформи на самодейностите за саморегулиране, да вземем за пример Кодекса на Европейски Съюз за държание по отношение на дезинформацията. “
Разбирате ли защо става дума? За най-банална цензура. Ако общеовропейският Съвет за електронни медии реши, че някоя медиа или онлайн платформа, основана в страна нечлен на Европейски Съюз – това може да бъде Съединени американски щати, Израел, Китай, Русия – популяризира дезинформация, излъчването на въпросната медиа или онлайн платформа просто ще бъде прекъсната на територията на Европейски Съюз. То и няма потребност се си представяте някакви неща в бъдеще. Още преди да е основан какъвто и да било общоевропейски Съвет за електронни медии, Европейски Съюз забрани съветските новинарски канали на територията на страните членки. Е, в бъдеще възбраните още по-лесни ще станат. И най-важното, ще бъдат опаковани в такива красиви наименования като Европейски акт за свободата на медиите.
Всъщност в никакъв случай или съвсем в никакъв случай обратно в историята органите на цензурата, а този документ е причина за определяне на цензура в чист тип, не са носили стресиращи заглавия. В Съветския съюз, да вземем за пример, институцията, което е натоварено с всевъзможни цензорски функционалности, се назовава ГЛАВЛИТ – Главно ръководство на литературата и издателствата. Направо интелектуално си звучи.
Когато се основават първите съдилища на Инквизицята, а това става на първо време в края на ХII век във Франция, тяхната поява също е обяснена с доста благородните претекстове за запазване чистотата на Христова религия и битка с всевъзможните отклонения от нея.
Днешните институции на цензурата също се основават с благородни претекстове. Най-благородният от тях е битката с дезинформацията. Нямате визия какъв брой публични документи, кръгли маси, семинари и полемики са посветили безбройните евроинституции на този проблем. Човек може да реши, че битката с дезинформацията е като слънцето и въздуха за всяко европейско създание. А в действителност става дума за нещо напълно просто.
Под „ дезинформация “ формалните брюкселски структури имат поради всяка вест и всяко мнение, което не се вписва в официозната евроатлантическа теория.
Според брюкселските служители разпространители на дезинформация са всички, които слагат ползите на страната си над напътствията, които идват от евроатлантическите структури. Тези, които отстояват националните специфики на страните си, а не приканват всички да се претопим в котела на световното нищожество. Опасни дезинформатори са и тези, които не се подчиняват на предписанията, залегнали във към този момент официализираната идеология на ЛГБТ и последният да затвори вратата. Всеки, който не крещи заран, обед и вечер „ Слава Украине “ е дезинформатор. Всеки, който не се изяснява в обич на Зеленски, е дезинформатор. Всеки, който не ругае Русия от зори до мрак, е дезинформатор.
Има едно доста просто предписание, засягащо свободата. Колкото повече закони и правила създавате, с цел да я пазите, толкоз повече тя понижава. На пръв взор наподобява неуместно това умозаключение, само че тъкмо такава е действителността. Законите за свободата на медиите, без значение дали ги приема една европейска страна или са основани от висшите евроструктури нямат за цел да усилват свободата. Тяхната свръхзадача е да я лимитират.
Пред очите ни Европейски Съюз и безбройните му структури се трансформират в един нов световен цензор, който ще се стреми да лимитира както свободата на обичайните електронни медии, по този начин и дейностите на онлайн платформите. А това е изключително рисково.
Защото в този момент хората, които не са удовлетворени от продукцията на телевизионните канали и радиостанциите, могат да се извърнат към голям брой различни източници на информация – подкасти, ютуб канали – които не са под контрола нито на страната, нито на мастити медийни магнати. Е, в този момент началници в Народно събрание желаят да слагат и тези платформи под надзор. Вера Йоурова към този момент заплаши Илон Мъск, че ще има наказания, в случай че Туитър не се преценява с разпоредбите на Европейски Съюз.
А разпоредбите всички ги знаем – те санкционират всеки, чиито отзиви се разграничават от Генералната евроатлантическа линия. В края на май Туитър се отхвърли да извършва предписанията на Кодекса за дейности на Европейски Съюз за битка с дезинформацията. Този Кодекс беше основан през 2018 година отново по предложение на Йоурова, която тогава беше еврокомисар по правораздаването. Тогавашното управление на Туитър, дружно с шефовете на Google и Facebook мигновено го подписаха. А през днешния ден Илон Мъск отхвърля да се преценява с следващата евробюрократщина.
По този мотив Йоурова сподели, че Мъск е избрал борбата. А самато Йоурова намерено си признава, че се чувствала все по-неудобно в Туитър, поради съветската дезинформация. Явно няма нищо срещу останалата дезинформация – украинската и американската да вземем за пример. Тя подлага на критика и съкращенията, които Мъск направи в Туитър, откакто купи платформата. Ама да не си помислите, че Йоурова се е загрижила за ориста на останалите без работа чиновници и техните фамилии. Никак дори не я интересува това. Тя си признава, че е недоволна от съкращенията, тъй като по този начин нямало да има задоволително хора в Туитър, които да се борят с съветската агитация.
Госпожа Йоурова обича да се базира на опита си като дете в ръководената от комунистите Чехословакия. Обича да споделя по какъв начин като дребна дружно с родителите си е слушала неразрешената „ Свободна Европа “. Аз пък си припомням по какъв начин тогавашната власт обясняваше, че „ Свободна Европа “ и други сходни иформационни канали не са медии, а средства на западната агитация. Каква е разликата сред оправданията на тогавашната комунистическа власт и днешната евроатлантическа власт!?
Днес Йоурова изяснява, че били създали някакви суперсериозни разбори, които посочили, че съветските новинарски малките екрани не били медии, а пропагандни принадлежности. И заради тази причина Брюксел ги забранил. Виждате по какъв начин едни и същи причини се употребяват и преди и след 1989 година Разликата е единствено в конкретиката, другояче правилото остава неизменен. Властта – и националната и наднационалната - желае да забрани медиите, които показват отзиви, разнообразни от официозното.
Инфо: epicenter.bg
